Получавайте най-новата информация от сайта ни на Email
Последвайте ни в :
Полъх от миналото |
|
 |
|---|
Фотография: Фиг. 1 - Знаме на 35-ти Врачански полк |
Парче плат или чест платена с кръв!
Дата : 21.12.2011
 |
Автор : Димитър Янев |
 |
Видяна : 667 |
 |
Коментари : 0 |
„Няма по- голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага”.
Полковник Иван Бешевлиев
Малко известен исторически факт е, че в нито един военен музей по света, няма пленено трофейно българско бойно знаме. За сметка на това, в Националния военно-исторически музей има 62 вражески флага.
Защо е толкова важно запазването на бойното знаме?:
„Във всякой един полк има по една военна святиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Тая именно святиня е знамето . . . знамето, като изображава на себе си с кръста - Вярата, с лева - Отечеството и с Вензела - Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва - да умрем за Вярата, Княза и Отечеството.
Ето защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.”
Из: „Ръководство на унтер-офицерите в пехотата”. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г.
След Солунското примирие в плен на французите остават 14 български полка с численост от около 100 000 души. Френското командване издава заповед за предаването на всички знамена на пленените войскови части. Укриването и не предаването на бойно знаме се наказва със смърт.
Българските войни решават да избегнат позора от предаването на флаговете си. С риск за живота си ги укриват и успешно ги връщат в родината след приключването на пленничеството си. Ето накратко някои от тези велики подвизи:
15-ти пехотен Ломски полк - В. Шишков организира спасяването на знамето. През нощта на 3 срещу 4 октомври 1918 г. той, заедно с подполковник Христо Младенов скриват знамето в сандъче и го заравят. За да заблудят французите изгарят калъфа, в който обаче няма знаме. На 4 октомври 1918 г. полкът се предава на французите в гр. Скопие. Взема се решение укриването на знамето да се извърши от капитан Петко Капитанов, поручик Страхил Митев и фелдфебел Доно Велков. На 6 февруари 1919 г. го предават на полковник Йосиф Петров, който, използвайки факта, че е свръзка при Френското главно командване в Солун, успява да го предаде на началник щаба на 10-та дивизия в гр. Гюмюрджина полк. Вълков. Той го връща в министерството на Войната.
35-ти Врачански полк - През 1917 г. полкът е на позиция при Охридското и Преспанското езера. Остава в заложничество при гр. Кичево през 1918 г. За да спаси полка от позора на предаването на знамето, командирът - полковник Иван Бешевлиев заповядва то да се изгори. Командирът на 12-та рота, която носи знамето, поручик Ангел Янчев го спасява, като казва, че го е изгорил. С риск за живота си пази знамето в продължение на 9 месеца, като го носи увито около тялото си. През цялото време другарите му - около 1 000 души запазват тайната. След връщането си от плен той тържествено го връща на полка.
Интересна е съдбата на 27-ми пехотен Чепински полк. Организира се група от войници, които с ясното съзнание, че ако бъдат заловени ще бъдат разстреляни, връща знамето в родината. На 24 май 1919 г. войниците от полка все още са заложници на французите. Младите войници, попълващи редиците на полка в Чепино (Велинград), полагат своята тържествена клетва под спасеното бойно знаме.
52-и пехотен Моравски полк – командирът - полковник Стефан Соларов заповядва да се спаси знамето. Поручик Цветко Митков заедно с подофицер Цено Лозанов и девет войници тръгват в полунощ на 3 октомври 1918 г. към България заедно със знамето. Пристигат на 10 октомври 1918 г. в гр. Враца.
 |
Със заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите. |
|
Фиг. 2 - Възпоменателна гривна |
|
 |
|
|
Фиг. 3 - Знак за спасяване на знаме |
Екипът на interesi.net благодари на г-н Красимир Богданов за любезно предоставените материали.
За повече информация: Национален Военноисторически Музей и Блогът на Красимир Богданов
|
Тагове : полковник Иван Башавлиев, знаме, гривна, спасяване, герой, чест, история, спасение, полк, знамена |
|
|
Условия за ползване Interesi.net
Всички права запазени Interesi.net 2011
Сайтът е създаден от 2p web design
Коментари - 0