Ексклузивно


Фотография: Росица Дамянова

Не на китайските сурвачки (или как да декомерсиализираме една традиция)

Дата : 30.12.2011

	Автор : Росица Дамянова
	Видяна : 356
	Коментари : 3

Връщайки се в детството си, винаги си спомням за приказните си Коледни и Новогодишни празници, озарени от духа на красивите български традиции. Безкрайно съм благодарна на всички, които са ме посветили в тези обреди.

Противно на изяществото, обагрило детството ми по тези празници, се явява кичът, натрапван ни по пазарите преди празниците. Клонки, тъжно извити в жалки подобия на сурвачки, увити в евтини, цинично лъскави гирлянди. А по-тъжното е, че голяма част от децата ни не познават другото лице на сурвачката.

Не я познават - онази българската, "Ф"-образна дрянова клонка, украсена с пуканки, памук, сушени сливи или монети. Мъчно ми е, че още една традиция е извъртяна и комерсиализирана тъй грозно и безсърдечно. Удушена с блестящ зелен гирлянд и захвърлена между много други,еднакви, върху тезгях на Женския пазар... И понеже в дома ми традицията е на висок пиедестал, реших да отчупя едно дренче пред блока и да се върна в детството си. Чрез една прекрасна БЪЛГАРСКА традиция, датираща от времето на нашите деди - прабългарите.

Всъщност, спорно е къде се корени идеята за сурвачката и самият ритуал на сурвакането. Според някои е прабългарски, но липсата на данни за подобен ритуал на сходните племена прави тези твърдения лесни за оспорване. Славянският произход на традицията също е далеч от достоверността, заради липсата на каквито и да е подобни ритуали в другите славянски народи. Независимо от произхода обаче в българския бит ритуалът на сурвакането става неразделна част от честванията за посрещането на новата година. В различните краища на страната сурвачката изменя облика си, но обредът носи много сходни черти.

В Родопите, например, освен сурвакането се практикува и обичаят „Бухане”. В полунощ момчета отиват до реката и търсят обли камъни, които да занесат в домовете на съседите си. По обичай камъните трябва да се занесат мокри, за да бъде наричането успешно. Но в основата си сурвакането си остава тясно свързано със самата сурвачка. В зависимост от региона, на дряновото клонче се кичат пуканки, сушени сливи, шипки,чушки, а в западна България се окачват и монети.

Шарена е традиционната сурвачка, точно като целия български бит и култура. Зелената, червена и бяла прежда напомнят трибагреника. Изработката не е трудна и дори представлява особено забавление и удоволствие. Клонките се свиват във формата на "Ф", нататък е въображение, но, разбира се, в рамките на традицията. Нанизват се на конче бели пуканки, завързва се вълна и се окичва с уханни сушени сливи.

За мен е страхотно удоволствие в ръцете ми да оживява българската традиция. След ритуала обаче е важно сурвачката да се скрие далеч от човешка ръка, за да не се развалят пожеланията. Самото наричане, надявам се, е познато на всеки българин. Потупването по гърба с украсеното клонче, от край време, е вид магическо наричане на новодошлата година. Колкото по-силно те "налагат", толкова по-възможно е да се сбъдне нареченото.

Наричат и обикалят по домовете само ергени и момчета до 14-16 годишна възраст, ако прага прекрачи по-голям момък, то домашните го взимат на подбив. Първи минават ергените, които в някои региони посещават само домовете на свободните моми. Сурвака се цялото домочадие със следните, познати ни думи:

Сурва, сурва година!
Весела година!

Пълен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина, до амина!

В знак на благодарност за магичните слова домакините черпят сурвакарите със сладки, сушени плодове и орехи или дребни монети. В днешни дни, макар тенденциозното комерсиализиране на празниците, сурвакането се е запазило като ритуал. Връщайки се пак към спомените от детските ми години, се сещам как притеснено преговарях думичките, които трябваше да изрека, докато сурваках роднини и приятели. Един ден моето дете също ще сурвака - с ИСТИНСКА сурвачка, изработена от него или нея.

В селата, а и в някои градове групи от младежи още обикалят домовете. С традиционните премени на сурвакари, с гиздави сурвачки и песни на уста. Достойни за уважение, те пазят духа на традицията жив и непокътнат. И докато тези млади българи сурвакат, нашите години винаги ще си бъдат по български шарени и чисти. Гиздави, напук на трудностите и заобикалящия ни кич.

А Вие ще нагиздите ли своята сурвачка?

Тагове : сурвачка, Коледа, Нова година, гирлянд, клонки, дрян, пуканки, Китай, традиция, сушени плодове, ритуал, бит, култура


	Разкажете за традициите на Йорданов ден в своя край Дата : 06.01.2012
	Проклятието на печелившите Дата : 22.12.2011
	Оскверненият Ерос Дата : 08.12.2011
	Кой не знае Иван, кой не е питал за него? Дата : 07.01.2012
	Да вечеряш във въздуха с висок адреналин Дата : 06.12.2011