Получавайте най-новата информация от сайта ни на Email
Последвайте ни в :
Полъх от миналото |
|
 |
|---|
84 години от подвига на Мара Бунева
Дата : 13.01.2012
 |
Автор : Димитър Янев |
 |
Видяна : 808 |
 |
Коментари : 0 |
Да се откажеш от семейството, любовта и безгрижния живот и да се обречеш на една кауза - свободата на поробеното си отечество е по силите само на човек с невероятно силен характер и вяра. В българската история има такива хора: Левски, Ботев, Тодор Александров..., но има и една жена, която също достойно се нарежда до тях. Това е младата и красива българка от Тетово – Мара Бунева.
Мара Бунева се ражда в семейството на Ана и Никола Буневи, през 1902 г. в град Тетово, северозападна Македония. По време на Първата Световна война баща й е кмет на родния й град, майката Ана е потомка на големия търговец и български родолюбец Захари Маноилов - виден участник в борбите за църковна независимост, построил с лични средства църква в гробището на град Тетово.
Мара завършва началното и основното си образование в Тетово. След като завършва прогимназия, семейството й я изпраща в стопанското училище в Скопие. През 1918 г. България е губеща в Първата Световна война и Мара Бунева е принудена да замине с баща си за София. Пребивава в столицата няколко месеца и с помощта на американския пълномощен министър в София, се връща в Македония. През май 1919 г. се установява да живее при брат си Борис Бунев - офицер от кавалерията в Ямбол. През 1923 г. се омъжва за кавалерийския офицер Иван Хранков, но запазва бащината си фамилия Бунева. След три години брак, посветената вече в делата на ВМРО млада жена заминава за Македония. В родното Тетово прави всичко възможно да се отчужди и скара със семейството си. Скоро след това се мести в Скопие, където изпитва огромни трудности и лишения - въпреки високата си степен на образованост се принуждава да работи като шивачка.
В продължение на месеци Мара Бунева внимателно обмисля и подготвя атентата срещу Велимир Прелич. Важно е да отбележим, че в историята на освободителното движение на българите в Македония, само този атентат не е предизвикал след себе си афери и процеси. Интересни са няколко факта, случили се преди героичния подвиг на 26 годишната жена - тя първо успява да заблуди както сръбските власти, така и българите в Скопие с държанието си като агент-провокатор, а след това и с писмото до брат си Борис „Моля ти се, брате, да ми изпратиш 1500 динари. Те ми са нуждни да изплатя некои дългове, които не желая да оставя. Моля те телеграфически да изпратиш”.
На 13 януари 1928 г., в 12 часа и 40 минути на десния бряг на великата река Вардар до самите й води Бунева разстрелва Велимир Прелич и след това, за да не бъде заловена и изтезавана се прострелва в гърдите. Първият сръбски офицер, пристигнал на мястото я пита: „Защо го направи?” Тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам Отечеството си!“
Изборът на младата революционерка не е случаен - именно Скопие е градът, в който е съсредоточен репресивния апарат на сърбите. Тук са седалищата на администрацията, армията и полицията - все проводници на обезбългаряването на вардарския край, а самия Прелич е знамето на това действие.
Кой всъщност е Велимир Прелич?
Велимир Прелич работи като юрисконсулт на губернатора на Вардарската бановина*. Всъщност това е само за прикритие. Той тридесет години се изявява като вдъхновител на противобългарската дейност във Вардарска Македония.
Веднага след младотурската революция Прелич става основна фигура в опитите за сърбизация на българите в Македония. Той е участник в мародерските акции над българските села в Кумановско и Скопско след Илинденско-Преображенското въстание, осъществени със съдействието на турското правителство. След Балканската война, заради противобългарската си дейност той става съветник на сръбските власти в Скопие. Избягва от Вардарско по време на Първата Световна война, а след нея се връща, за да продължи гнусното си дело - обезбългаряването на Вардарска Македония. По негова инициатива и нареждане хиляди българи преминават през скопските затвори, участъци и съдилища. Въпреки изтезанията, малтретирането, заплахите и униженията те застават като горда стена на честта и родолюбието срещу опитите за посегателство над тяхното, БЪЛГАРСКОТО самосъзнание. Връх на опитите му да сломи българския дух е т. нар. Скопски Студентски процес пред 1927 г. Няма да описваме процеса заради жестоките инквизиции, извършени върху подсъдимите български студенти от страна на Прелич и неговите подчинени, защото е неподходящо за аудитория под 18 години. В заключение можем да кажем, че яростният противобългарски инквизитор Прелич сам се е поставил в услуга на шовинистичните желания на властите в Белград за господство над Балканския полуостров.
За героичния подвиг на Мара Бунева пише цялата европейска преса:
Вестник „Ла Франс” разкрива: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“
Австрийският вестник „ Тагеспост” пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...”
Участта на паметните плочи на Мара Бунева
След като през 1941 г. Вардарска Македония отново влиза в пределите на отечеството и националният ни идеал за обединение е изпълнен, в Скопие, на мястото на саможертвата на Мара Бунева, е поставена паметна плоча. За съжаление през 1944 г. плочата е разрушена по заповед на Лазар Колишевски - виден българомразец и секретар на македонската комунистическа партия.
Плочата е възстановена от родолюбиви българи на 13 януари 2002 г., но за съжаление три дни по-късно е унищожена от вандали.
На следващата година (2003) нова плоча е поставена на лобното място на героинята, но на следващия ден отново е изпочупена. Българи от Македония събират оцелелите парчета от плочата и ги предават в Националния Исторически Музей, където се съхраняват.
13 януари 2005 г. - поставена е нова плоча на мястото на саможертвата на Мара Бунева. Плочата просъществува до нощта на 16 януари и отново е счупена.
Нова плоча е поставена и на следващата година.
През 2007 г. хората, събрали се за поклонение пред подвига на Мара Бунева са нападнати от организирана група, а полицията гледа безучастно.
През 2008 г. поклонението е отменено в израз на съпричастност към смъртта на 11 войници от македонската армия, загинали при авиокатастрофа.
Миналата година при отбелязването на годишнината от героичната гибел на революционерката нямаше инциденти.
*Бановина - област в сръбското административно-териториално деление.
Вардарската бановина включва територията на днешна Бивша Югославска Република Македония; териториите от Косово, които са влизали в рамките на Царство България по време на Първата Световна война; земите по поречието на река Българска Морава с градовете Враня и Лесковац, както и част от Босилеградско и Трънско.
Песен за Мара Бунева
Вардаро съхнел, Скопие плакал
от тиранина, сърбин Прелича.
Разплакал майки, разплакал деца,
ча са скопяни, ча са българи.
Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш българка.
Насред Скопие, край Вардаро,
насред улица го пречекала.
Право стреляла - точно случила
баш тиранина, сърбин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад българско.
Ако желаете да използвате тази статия не забравяите сложите link упоменаващ източника.
|
|
Условия за ползване Interesi.net
Всички права запазени Interesi.net 2011
Сайтът е създаден от 2p web design
Коментари - 0