Последвайте ни в :
Полъх от миналото |
|
![]() |
|---|
156 години от рождението на Райна Княгиня
Дата : 18.01.2012
Автор : Димитър Янев |
|
Видяна : 651 |
|
Коментари : 3 |
Как една двадесет годишна българка понася на плещите си цялата тежест на Априлското въстание!?!
„Тя е Българската Жанa Д’Арк”
Januarius Aloysius MacGahan-военен кореспондент на „Daily News“
Райна Футекова, която всички знаем като Райна Княгиня, е родена на днешния ден преди 156 години в семейството на Нона Налбантска и поп Георги Футеков в град Панагюрище. Освен с красотата си, тя е била известна и с ученолюбието си. На 13 годишна възраст завършва панагюрското училище и е изпратена да продължи образованието си в Девическото училище в Стара Загора, което 5 години по-късно завършва с отличие. Завръща се в родния си град и започва да учителства през учебната 1874/1875 година. Едва 20 годишна става главен учител на Девическото училище в Панагюрище.
През март 1875 година лично Георги Бенковски й възлага задачата да ушие знамето на Панагюрски Революционен Окръг. Помагат й Цвета Зогравска, Милка Узунова и Мария Нейчева, а лъвът е изработен от Стоян Каралеев. На втория ден от въстанието, знамето е готово и е осветено от панагюрските свещеници. Райна препасва сабя и револвер и преминава със знамето на кон през целия град.
Радостта и свободата както знаем са траяли десетина дни. На 30 април турците превземат Панагюрище. Баща й е убит, а тя е заловена. Измъчвана и бита, е натоварена на каруца и закарана в затвора в Пазарджик, а по-късно в Пловдив е изправена на съд. Осъдена е на смърт чрез обесване, но благодарение на застъпничеството на консулите на САЩ и Русия (Скайлър и княз Цертелев) е спасена. С фалшиви документи Райна Княгиня достига Цариград, от където с кораб бяга в Русия.

В Москва три години учи акушерство, след което се завръща във вече свободна България. По време на следването си, с помощта на Дамския благотворителен комитет, тя успява да помогне на 32 български деца от Панагюрище, останали сираци след разгрома на въстанието.
След завръщането си от Русия, е поканена за учителка в Търновския девически пансион. През 1882 година се омъжва за Васил Дипчев - кмет на Панагюрище и бивш въстаник. Раждат им се пет момчета и осиновяват едно момиченце. Семейството се премества в София през 1898 година, тъй като Васил е избран за народен представител. Подложен на гонения и изтезания, заради крайната си русофилска позиция, скоро умира след побой в Черната джамия.
Райна остава вдовица на 42 години с четири малки деца и болна от туберкулоза, от която се разболява в турските затвори. През 1907 година съдбата й нанася нов удар - четиринадесет годишният й син Петър се прострелва смъртоносно докато си играе с пистолет.
Въпреки несгодите и лишенията, тя успява да изучи децата си и дава на Отечеството големите български войни: ген. майор Иван Дипчев, полк. Асен Дипчев, майор Владимир Дипчев и мичман Георги Дипчев.
До смъртта си работи като акушерка в София. Умира в мизерия на 29 юли 1917година.
|
|
Условия за ползване Interesi.net
Всички права запазени Interesi.net 2011
Сайтът е създаден от 2p web design





Коментари - 3
от : Nenko
дата : 2012-02-15
Браво браво и пак браво!!! Благодаря ти Братле! Радвам се че сте положили труда Радвам се че мога да го оценя след известно отлагане!
от : кр
дата : 2012-01-20
Стахотни сте
от : xatzhstavrou maria
дата : 2012-01-18
bravo